Thread: Леонард е творчески скала за дърво братя успех

Дейвид Пиърсън е управлявал за дърво братя за няколко години, през 70-те и един от най-грандиозните му победи е в 1976 Дейтона 500, където той надделя над Ричард Пети след срив на последно обиколка.

Когато го направих моя първи по-едно интервю с дървото братя, Глен и Леонард, бях уплашена до смърт.
Това беше преди около 42 години когато бях започвате като motorsports писател за Roanoke пъти и гората, с шофьор Дейвид Пиърсън, бяха изгарящ НАСКАР Уинстън купа по конкуренция.
Късно Дик Томпсън, директор превъзходно връзки с обществеността в Martinsville Мотописта, наети да направя една история на гората за неговата раса програма.
На първо място аз не искам да го направя.
"Дик, едва ли знам гората", казах. "Аз не мисля, че всеки прави. Те не са точно прям и паднал в областта гараж."
"Ще направи добре," казва Томпсън. "Аз ще създаде до интервюто в магазините си в Стюарт (Вирджиния)."
Няколко дни по-късно Томпсън ми се обади.
"Е, това не е лесно," каза той. "Те искаха да знаят неща като кой сте били и колко време ще отнеме. Аз ги казах, ще бъде възможно най-бързо. Се на там."
Вие трябва да разберете, че сред медиите на деня, гората беше считан за един от най-добрите отбори в НАСКАР.
Те са една малка организация, но те могат да притежават свои собствени- и удрям – такива powerhouses като Холман & Moody, дребни предприятия и Бети Мур инженеринг.
Но изглежда, те са далечни. Те не бяха общителни. Те отидоха за своите задачи ефикасно и мълчаливо.
Леонард Ууд е главен гума промяна по време на спиранията, но той също така допринася за дърво братя величие чрез таланта си като новатор и двигателя строител.

И когато дойде в интервюта, отговорите им са кратки и загадъчен. Гората никога не дава прав отговор, когато той дойде в обяснение на как те спечели състезанието.
Медиите, шеговито, често наричан "магически шаси промяна" като тайната на техния успех.
В действителност те не са подозирали.
Особено сдържани е Глен, по-големият брат, изброени като собственик на отбор. Малкият му брат Леонард, главен механик и способен яма на екипажа, е малко по-добре. Най-малко той се усмихна много.
В действителност тя е Леонард, който отговори на почти всичките ми въпроси по време на интервюто. Сега, разбира се, повечето от това, което исках, беше самият приказвам, защото знаех, че гората не предстои да нека насипно състояние на някой от тайните им конкуренция.
Чух, "Не, нека да не отида там," повече от веднъж.
Но тогава нещо се случи.
Попитах гората колко трудно е да се поддържа с НАСКАР привидно безкрайните правило промени – което, по това време, са направени да конкуренцията равен и производителите на авто щастлив.
Леонард внезапно излезе от стаята.
Той дойде обратно носи кутия. Той изпразни съдържанието на пода.
Карбуратор ограничителният пластини с безброй размери и форми са били разпределени цял етаж.
"Виждам това?" Леонард попита. "Това е това, което трябва да направите постоянно, за да се уверете, че ние сме бързо и в рамките на правилата. Не е лесно и отнема много време."
След това той се усмихна.
"Вие не може да вземе снимка на всичко това," каза той.
Тогава причината, поради която е център на Уудс успех ме удари. Леонард просто много драстично ми показа колко трудно е работил, как експериментални, той е бил и как посветена, той е бил в ролята си на екипа двигателя строител.
Не е чудно гората са тост на НАСКАР. От 1972 г. колите бяха закарани до няколко победи от харесва на Къртис Търнър, Марвин Panch, AJ Foyt и Cale Yarborough.
В "72, първото си с Пиърсън, те спечели шест пъти.
Това беше само предвестник на неща, за да дойде. Гората спечели 11 от 18 състезания през 1973 и седем повече в 1974.
Те са максимално използване на Глен и Леонард на лидерство и механични умения.
Винаги е било мотивирано, че Глен е стратег. Гората никога не се кандидатира за шампионата. Те се състезава само в superspeedway състезания, които плащат най-много пари.
Глен избрал за комбинацията от по-висок доход и по-малко разходи. Също така мисля, че той предпочита да се състезава, където отборът е най-силен.
Единственото изключение е следата им родния град, на половин миля Martinsville пистата. Достатъчно е да кажа, ъ-ъ те са били "компенсираните."
Междувременно беше Леонард, който е бил технически гений. Той не се научи от училища или наръчници. Той е естествено Талантливият механик, който може да изгради двигатели от времето той е 13-годишна възраст.
Като строител двигател той е дяволски – почти като луд учен. Никой не знаеше точно какво е направил и той разбира се не е за да кажа на никого, но му двигатели са рутинно най-мощните на всеки superspeedway. Номерата се оказа.
Тя не свършва дотук. Леонард е и архитект на дърво братя питстоп – рутинно най-бързо в НАСКАР.
Леонард е един от най-добрите гума преобразуватели в спорта – да, неговите задължения с отбора са много – но той също е отговорен за модернизиране на оборудването на деня.
Той създава лека Джак, един далеч по-лек от 70-80 pounders те ден. С използването на хидравликата Делано дърво, Джакман и най-предизвикателната от братята дърво, може да има кола вдигната в две помпи. Отне други екипи колкото 10.
Леонард също е кредитирана с намирането на начини да получите на екипа въздушни пушки да се демонтира и монтира lug ядки по-бързо и за изменение на газ дъмп кутии да позволят горивото да тече по-бързо.
Без Леонард на естествените умения и креативност братята дърво ще никога не постигнали състоянието и известност, те държат на този ден.
Това е най-голямата причина, защо Леонард е един от най-новите inductees в залата на славата на НАСКАР. Бък Бейкър, билка Томас, Ръсти Уолъс и памук Оуенс се присъедини към него тази година.
Пиърсън е член на залата на втори клас и неговия мандат с гори със сигурност имаше много общо с това.
Леонард ще се присъедини към Глен като член на залата на славата. Това е единственият подходящ. Те създават им величие заедно.
През годините Леонард и станаха приятелски познати, които биха могли да разговаряте лесно и се смея често.
Разбира се аз никога не го попитах какво е направил или как го е направил.
Мисля, че той ще усмивка. Но той няма да отговори. Не на този ден.

David Pearson drove for the Wood Brothers for several years during the 1970s and one of his most spectacular wins was in the 1976 Daytona 500, where he bested Richard Petty after a last-lap crash.

When I did my first one-on-one interview with the Wood brothers, Glen and Leonard, I was scared to death.
It was about 42 years ago when I was starting out as a motorsports writer for The Roanoke Times and the Woods, with driver David Pearson, were scorching the NASCAR Winston Cup competition.
The late Dick Thompson, the superb public relations director at Martinsville Speedway, recruited me to do a story on the Woods for his race program.
At first, I didn’t want to do it.
“Dick, I hardly know the Woods,” I said. “I don’t think anyone does. They aren’t exactly outspoken and outgoing in the garage area.”
“You’ll do fine,” Thompson said. “I’ll set up the interview at their shops up in Stuart (Va.).”
A couple of days later Thompson called me.
“Well, that wasn’t easy,” he said. “They wanted to know things like who you were and how long it would take. I told ‘em you would be as quick as possible. Get on up there.”
You have to understand that among the media of the day, the Woods were considered one of the best teams in NASCAR.
They had a small organization but they could hold their own – and beat – such powerhouses as Holman & Moody, Petty Enterprises and Bud Moore Engineering.
But it seemed they were distant. They weren’t sociable. They went about their tasks efficiently and silently.
Leonard Wood was a master tire changer during pit stops, but he also contributed to the Wood Brothers’ greatness through his talents as an innovator and engine builder.

And when it came to interviews, their answers were brief and enigmatic. The Woods never gave a straight response when it came to explanations of how they won a race.
The media, jokingly, often referred to a “magic chassis change” as the secret to their success.
In truth they didn’t have the slightest idea.
Especially reticent was Glen, the elder brother listed as the team owner. His younger brother Leonard, the chief mechanic and able pit crew member, was a little better. At least he smiled a lot.
In fact it was Leonard who answered virtually all my questions during the interview. Now, admittedly, most of what I asked was mere prattle because I knew the Woods weren’t about to let loose of any of their competition secrets.
I heard, “No, let’s not go there,” more than once.
But then something happened.
I asked the Woods how hard it was to keep up with NASCAR’s seemingly endless rule changes – which, at the time, were made to keep competition equal and the auto manufacturers happy.
Leonard abruptly left the room.
He came back carrying a box. He emptied the contents on the floor.
Carburetor restrictor plates of myriad sizes and shapes were spread out all over the floor.
“See this?” Leonard asked. “This is what I have to do constantly to make sure we’re fast and within the rules. It’s not easy and it takes up a lot of time.”
Then he smiled.
“You can’t take a photo of all this,” he said.
Then the reason that was the center of the Woods’ success hit me. Leonard had just very dramatically shown me how hard he worked, how experimental he was and how dedicated he was in his role as the team’s engine builder.
No wonder the Woods were the toast of NASCAR. By 1972 their cars had been driven to multiple victories by the likes of Curtis Turner, Marvin Panch, A.J. Foyt and Cale Yarborough.
In ’72, their first with Pearson, they won six times.
That was just a harbinger of things to come. The Woods won 11 of 18 races in 1973 and seven more in 1974.
They were making the most of Glen and Leonard’s leadership and mechanical skills.
It has always been reasoned that Glen was the strategist. The Woods never ran for a championship. They competed only in superspeedway races, which paid the most money.
Glen opted for the combination of a higher income and fewer expenses. I also think he preferred to race where the team was strongest.
The only exception was their hometown track, the half-mile Martinsville Speedway. Suffice it to say, uh, they were “compensated.”
Meanwhile, it was Leonard who was the technical genius. He didn’t learn from schools or manuals. He was a naturally talented mechanic who could build motors from the time he was 13 years old.
As an engine builder he was diabolical – almost like a mad scientist. No one knew exactly what he did, and he sure wasn’t about to tell anyone, but his engines were routinely the most powerful on every superspeedway. The numbers proved it.
It didn’t end there. Leonard was also the architect of a Wood Brothers pit stop – routinely the fastest in NASCAR.
Leonard was one of the best tire changers in the sport – yes, his duties with the team were many – but he was also responsible for modernizing the equipment of the day.
He created a lightweight jack, one far lighter than the 70-80 pounders of they day. With the use of hydraulics, Delano Wood, jackman and the most flamboyant of the Wood Brothers, could have a car lifted in two pumps. It took other teams as many as 10.
Leonard is also credited with finding ways to get the team’s air guns to remove and replace lug nuts more quickly and modifying the gas dump cans to allow fuel to flow faster.
Without Leonard’s natural skills and creativity, the Wood Brothers would have never achieved the status and notoriety they hold to this day.
That’s the biggest reason why Leonard is one of the latest inductees into the NASCAR Hall of Fame. Buck Baker, Herb Thomas, Rusty Wallace and Cotton Owens join him this year.
Pearson was a member of the hall’s second class and his tenure with Woods certainly had much to do with that.
Leonard will join Glen as a hall of fame member. It’s only appropriate. They established their greatness together.
Over the years Leonard and I became friendly acquaintances who could converse easily and laugh often.
Of course, I have never asked him what he did or how he did it.
I think he’d smile. But he wouldn’t answer. Not to this day.